Един шептящ си луд
Все пак не е било напразно,
щом още шепнат устните ми стих.
А хората ме гледат странно,
странно-като всеки жив.
И се моля само да не онемее
лудоста ми, и съвсем обикновен,
по улиците утре да поеме
някой-мислещ се за мен!
Взел ми датата на раждане.
И с обувките прашасали обут,
на пътищата минати напразно,
от един шептящ си луд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кольо Колев Всички права запазени
