Един шептящ си луд

Poetry

594 4 2

Все пак не е било напразно,

щом още шепнат устните ми стих.
А хората ме гледат странно,
странно-като всеки жив.

И се моля само да не онемее
лудоста ми, и съвсем обикновен,
по улиците утре да поеме

някой-мислещ се за мен!

Взел ми датата на раждане.
И с обувките прашасали обут,
на пътищата минати напразно,
от един шептящ си луд.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rosy88 (Росица Младенова)

" Всички сме луди. Просто някои се контролират по- добре." К. Кастанеда

2019-10-27T21:17:36+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Хубаво е човек да носи по малко лудост в себе си.
Жалко, ако не го осъзнава!😃

2019-04-07T18:33:31+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0