Един шептящ си луд

Poesía

597 4 2

Все пак не е било напразно,

щом още шепнат устните ми стих.
А хората ме гледат странно,
странно-като всеки жив.

И се моля само да не онемее
лудоста ми, и съвсем обикновен,
по улиците утре да поеме

някой-мислещ се за мен!

Взел ми датата на раждане.
И с обувките прашасали обут,
на пътищата минати напразно,
от един шептящ си луд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rosy88 (Росица Младенова)

" Всички сме луди. Просто някои се контролират по- добре." К. Кастанеда

2019-10-27T21:17:36+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Хубаво е човек да носи по малко лудост в себе си.
Жалко, ако не го осъзнава!😃

2019-04-07T18:33:31+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0