14.04.2025 г., 19:23  

Един случаен минувач

351 2 1

ЕДИН СЛУЧАЕН МИНУВАЧ 

 

... понякога ужасно ми се иска
да спра за миг случаен минувач –
да пийнем по едно коняче "Плиска",
да изкадим лула тютюн по здрач, 

 

доде салфетки келнерчето носи,
а подир тях – и тъпия метил,
да стихне в мен вулканът от въпроси –
какъв си, кой си – и какво си бил, 

 

да му разкажа колко съм самотен
над хляба си – и супата с фиде,
как от живот на бързи обороти
на всички нас до гуша ни дойде,

 

да го запитам как я караш, братко,
и ти ли цепиш всеки грош надве, 
прекрасно съществуване! – и сладко,
да го живеят други! – с векове, 

 

не си отивай, друже мой посърнал! –
в света – помежду смях и горък плач,
на мен ми стига с обич да прегърна
поне един случаен минувач. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...