Един случаен минувач

ЕДИН СЛУЧАЕН МИНУВАЧ 

... понякога ужасно ми се иска
да спра за миг случаен минувач –
да пийнем по едно коняче "Плиска",
да изкадим лула тютюн по здрач, 

доде салфетки келнерчето носи,
а подир тях – и тъпия метил,
да стихне в мен вулканът от въпроси –
какъв си, кой си – и какво си бил, 

да му разкажа колко съм самотен
над хляба си – и супата с фиде,
как от живот на бързи обороти
на всички нас до гуша ни дойде,

да го запитам как я караш, братко,
и ти ли цепиш всеки грош надве, 
прекрасно съществуване! – и сладко,
да го живеят други! – с векове, 

не си отивай, друже мой посърнал! –
в света – помежду смях и горък плач,
на мен ми стига с обич да прегърна
поне един случаен минувач.