17.01.2008 г., 23:51

Един свят

709 0 2
Моите две кафяви очи
търсят те във мрака,
макар да знаят, че не виждат в него,
оглеждат се, мълвят - къде си ти.
Къде е светът, какъвто те го помнят
любов, приятелство, омраза
честност, радост, болка,
погълнати от мрака.
Няма чувства и емоции,
няма вече истински човеци.

Седя във мрака и те търся,
но защо нямам аз идея.
Не чувствам, не изпитвам нищо -
просто нещо в мен ме кара
да те търся из земята, погълната от мрака.
Мрак тъмен, непрогледен,
мрак безчувстжен и студен.


Тук-таме минават хора -
безлични, тромави, болнави.
Минават покрай мен във купом
като стадо агнета послушни.
Вървят, но дали знаят къде отиват?

И пак поглеждам аз напред -
тъмнината обхваща хоризонта.
Аз знам, че някъде там е свободата,
пълна с чувства най-различни -
радост, болка, обич и омраза.
Но не мога аз да ги почувствам,
да бленувам, да жадувам.
Заточен тук в безлично съществувание,
живея, за да умра от старост,
не от болка, любов или пък сладост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Айков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво!!! Толкова добре написано, че човек може да си го представи! От мене имаш 6+
  • Тъжно но много хубаво!Поздрави!!!От мен имаш 6!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...