Един свят
Моите две кафяви очи
търсят те във мрака,
макар да знаят, че не виждат в него,
оглеждат се, мълвят - къде си ти.
Къде е светът, какъвто те го помнят
любов, приятелство, омраза
честност, радост, болка,
погълнати от мрака.
Няма чувства и емоции,
няма вече истински човеци.
Седя във мрака и те търся,
но защо нямам аз идея.
Не чувствам, не изпитвам нищо -
просто нещо в мен ме кара
да те търся из земята, погълната от мрака.
Мрак тъмен, непрогледен,
мрак безчувстжен и студен.
Тук-таме минават хора -
безлични, тромави, болнави.
Минават покрай мен във купом
като стадо агнета послушни.
Вървят, но дали знаят къде отиват?
И пак поглеждам аз напред -
тъмнината обхваща хоризонта.
Аз знам, че някъде там е свободата,
пълна с чувства най-различни -
радост, болка, обич и омраза.
Но не мога аз да ги почувствам,
да бленувам, да жадувам.
Заточен тук в безлично съществувание,
живея, за да умра от старост,
не от болка, любов или пък сладост.
търсят те във мрака,
макар да знаят, че не виждат в него,
оглеждат се, мълвят - къде си ти.
Къде е светът, какъвто те го помнят
любов, приятелство, омраза
честност, радост, болка,
погълнати от мрака.
Няма чувства и емоции,
няма вече истински човеци.
Седя във мрака и те търся,
но защо нямам аз идея.
Не чувствам, не изпитвам нищо -
просто нещо в мен ме кара
да те търся из земята, погълната от мрака.
Мрак тъмен, непрогледен,
мрак безчувстжен и студен.
Тук-таме минават хора -
безлични, тромави, болнави.
Минават покрай мен във купом
като стадо агнета послушни.
Вървят, но дали знаят къде отиват?
И пак поглеждам аз напред -
тъмнината обхваща хоризонта.
Аз знам, че някъде там е свободата,
пълна с чувства най-различни -
радост, болка, обич и омраза.
Но не мога аз да ги почувствам,
да бленувам, да жадувам.
Заточен тук в безлично съществувание,
живея, за да умра от старост,
не от болка, любов или пък сладост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Айков Всички права запазени
От мен имаш 6!