Един свят
Моите две кафяви очи
търсят те във мрака,
макар да знаят, че не виждат в него,
оглеждат се, мълвят - къде си ти.
Къде е светът, какъвто те го помнят
любов, приятелство, омраза
честност, радост, болка,
погълнати от мрака.
Няма чувства и емоции,
няма вече истински човеци.
Седя във мрака и те търся,
но защо нямам аз идея.
Не чувствам, не изпитвам нищо -
просто нещо в мен ме кара
да те търся из земята, погълната от мрака.
Мрак тъмен, непрогледен,
мрак безчувстжен и студен.
Тук-таме минават хора -
безлични, тромави, болнави.
Минават покрай мен във купом
като стадо агнета послушни.
Вървят, но дали знаят къде отиват?
И пак поглеждам аз напред -
тъмнината обхваща хоризонта.
Аз знам, че някъде там е свободата,
пълна с чувства най-различни -
радост, болка, обич и омраза.
Но не мога аз да ги почувствам,
да бленувам, да жадувам.
Заточен тук в безлично съществувание,
живея, за да умра от старост,
не от болка, любов или пък сладост.
търсят те във мрака,
макар да знаят, че не виждат в него,
оглеждат се, мълвят - къде си ти.
Къде е светът, какъвто те го помнят
любов, приятелство, омраза
честност, радост, болка,
погълнати от мрака.
Няма чувства и емоции,
няма вече истински човеци.
Седя във мрака и те търся,
но защо нямам аз идея.
Не чувствам, не изпитвам нищо -
просто нещо в мен ме кара
да те търся из земята, погълната от мрака.
Мрак тъмен, непрогледен,
мрак безчувстжен и студен.
Тук-таме минават хора -
безлични, тромави, болнави.
Минават покрай мен във купом
като стадо агнета послушни.
Вървят, но дали знаят къде отиват?
И пак поглеждам аз напред -
тъмнината обхваща хоризонта.
Аз знам, че някъде там е свободата,
пълна с чувства най-различни -
радост, болка, обич и омраза.
Но не мога аз да ги почувствам,
да бленувам, да жадувам.
Заточен тук в безлично съществувание,
живея, за да умра от старост,
не от болка, любов или пък сладост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристиан Айков Все права защищены
От мен имаш 6!