17 янв. 2008 г., 23:51
Моите две кафяви очи
търсят те във мрака,
макар да знаят, че не виждат в него,
оглеждат се, мълвят - къде си ти.
Къде е светът, какъвто те го помнят
любов, приятелство, омраза
честност, радост, болка,
погълнати от мрака.
Няма чувства и емоции,
няма вече истински човеци.
Седя във мрака и те търся,
но защо нямам аз идея. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация