Един в другиго, част от другия...
Един в другиго, част от другия...
Като повеят в бурните реки,
като поглед в душата на дете,
като отварянето на врата,
като феникса в огъня си изгорял,
преродил се от пепелта-
от теб не мога да се отделя.
Разстояния помежду ни няма.
Няма време. Или бариери.
А бурите изтриха се като с гума.
Душата ми в теб намери своя дом.
Оазиса намери в пустинята.
Огнището в най-големия студ.
Тогава зададох си въпрос
без нужда да има отговор.
Не си дадох сметка либе мое-
как станах част от теб,
не си дадох сметка, либе мое
кога ти стана стана част от мен.
Как станахме едно цяло…
Един в другиго как плуваме.
Един до друг откога летим.
Като слънцето във облаците,
като мечтател потънал в мечтата си,
като ударът на сърцето ми в пулса ти,
като началото на пътуване
щом ме хванеш за ръка, ликувам…
Не си дадох сметка, либе мое-
как станах част от теб,
не си дадох сметка, либе мое
кога ти стана стана част от мен.
Как станахме едно цяло…
Не си дадох сметка, либе мое.
Но само това е от значение.
Че се обичаме. Че сме едно…
Един в другиго, част от другия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
Поздрави!
