17.05.2011 г., 9:41 ч.

Единаче 

  Поезия » Любовна
612 0 3

Единаче

Може да се сториш на глуха.
Може да нямаш вяра.
Можеше да се скриеш,
ако имаше тук "странични"...
Знам, че моите думи,
където капнат - прегарят...
Ще те целуна пред хората -
просто така е прилично...

Единачата своя пътека
сменил съм за Млечния път...
Душата ми гледа към тебе полека
и думи от небето валят...

До теб ще остана... Ще ти близна ръката...
Кажи ми, от хората как да те скрия?!
Ще те гледам в очите... Ще се сгуша в краката ти...
и за първи път щастливо, срещу Луната, ще вия...

На вълчото ни стадо аз още нося хъса
и виждам джепането във твоите очи...
Аида ще се срине! "Тракиец" ще се скъса,
а Обичта ще легне на "Момини гърди"...

 

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Абе Дани, как така -това е срашно..., това е хубаво...
    Толкова ли е трудно да го беше събрала в едно изречение: Това е страшно хубаво!!! Ха-ха-ха.
    Благодаря ви!
    Зем.
  • Харесва ми!
  • Харесах
Предложения
: ??:??