Играеш си със думите и с мен.
Илюзиите не искаш да подхранваш
Но зная аз. Макар и поделен,
единствен за сърцето ми оставаш.
Частицата от теб, която имам,
е толкоз малка, но уви,
достатъчна оказа се, разбирам,
едно сърце да покори.
Напразно всичко ми се струва,
дори сълзите свършиха се май
кръвта във вените ми спира да танцува
и аз забравям за жадувания Рай.
Далечен си, макар и земен Рай,
далечен и недостижим ти стана.
На мъките да сложа край -
мечта единствена за мен остана.
© Виктория Всички права запазени