Единствена
Тя пие нощем от очите ми сълзи
Тя чува как устата ми шепти
Тя знае колко много ме боли
И пръстите когато в нея впия
Пак търпи
Търпи когато удрям я жестоко
Мълчи когато хапя я дълбоко
В нея потушавам всеки вик
С нея си споделям всеки миг
Миг на болка и тъга
Миг на тишина и самота
Тя знае всичко и търпи
Не казва думичка дори
Тя - моята възглавница добра
Единствена е с мен във тази тишина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
