longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
30 may 2010, 22:29

Единствена

  Poesía
1.2K 0 20

 

Тя пие нощем от очите ми сълзи

Тя чува как устата ми шепти

Тя знае колко много ме боли

И пръстите когато в нея впия

Пак търпи

Търпи когато удрям я жестоко

Мълчи когато хапя я дълбоко

В нея потушавам всеки вик

С нея си споделям всеки миг

Миг на болка и тъга

Миг на тишина и самота

Тя знае всичко и търпи

Не казва думичка  дори

Тя - моята възглавница добра

Единствена е с мен във тази тишина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 10K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0