Тя пие нощем от очите ми сълзи
Тя чува как устата ми шепти
Тя знае колко много ме боли
И пръстите когато в нея впия
Пак търпи
Търпи когато удрям я жестоко
Мълчи когато хапя я дълбоко
В нея потушавам всеки вик
С нея си споделям всеки миг
Миг на болка и тъга
Миг на тишина и самота
Тя знае всичко и търпи
Не казва думичка дори
Тя - моята възглавница добра
Единствена е с мен във тази тишина
© Любомир Деничин All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
