ЕДИНСТВЕНА
Поглеждам към морето синьо,
поглеждам твоите очи
и сякаш ме опива вино,
което празнично звучи!
Ще тръгнем с лодка през морето,
през тези шеметни вълни.
Ще спрем на острова, където
безгрижно времето лети.
Дали ще има път обратен,
дали ще жалим за света?
Във този космос необятен
единствена е ЛЮБОВТА!
© Радко Стоянов Всички права запазени