Единствената на света
Ръцете ми не са бездомни вече.
Те твоите докосват. И страстта.
Любовта ми твоите привлече,
та ме прегръщат те със топлина.
Не са самотни устните ми вече.
Тях прегръщаш ги със своите сега.
Тях в тишината на безкрая ти отвлече,
да са само твои на света.
Не са очите тъжни вече.
Те оглеждат се във твоите очи сега.
С любовта омайваща ти днес облече
мъгливата тъга със светлина.
Ти дълго бягаше от мене идвайки,
уплашен от вихрушката във своята душа,
но днес ми каза: "Чуваш ли, обичам те!
Ти винаги единствената си била за мен в света!"
© Яна Танева Всички права запазени