Sep 28, 2008, 10:07 AM

Eдинствената на света

  Poetry » Love
840 0 4

 Единствената на света

 

 

 

Ръцете ми не са бездомни вече.

Те твоите докосват. И страстта.

Любовта ми твоите привлече,

та ме прегръщат те със топлина.

 

 

Не са самотни устните ми вече.

Тях прегръщаш ги със своите сега.

Тях в тишината на безкрая ти отвлече,

да са само твои на света.

 

 

Не са очите тъжни вече.

Те оглеждат се във твоите очи сега.

С любовта омайваща ти днес облече

мъгливата тъга със светлина.

 

 

Ти дълго бягаше от мене идвайки,

уплашен от вихрушката във своята душа,

но днес ми каза: "Чуваш ли, обичам те!

Ти винаги единствената си била за мен в света!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...