20.11.2018 г., 20:28

Единствени

625 0 4

Красив е танцът по леда,

по стъкления под кънките пеят.

Рисунката на своята мечта

художниците по платното с дъх ще слеят.

 

Изгубвам се във синьото небе,

във твоите очи единствено потъвам.

Разливам се по твоите брегове,

дали съм будна или може би сънувам.

 

Във залива на нашите надежди

нова приказка започва – свети на надеждата свещта.

Преплели пръсти, в сенчесто лъчисти делници,

единствени сме в свечеряващия кадър на нощта.

 

Единствени минаваме под свода звезден,

Пристъпваме под лунен лъч, а истината е една –

Ти Всемогъщи, ни венчаваш с пръстен вечен.

Обвързваш нас – единствен мъж с единствена жена!

 

Красив е танцът по леда,

по стъкления под кънките пеят.

Рисунката на своята мечта

художниците по платното с дъх ще слеят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Посвещавам тези редове на единствения ми любим моят съпруг –
по повод деня на християнското семейство

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...