Единственият
1.1K
0
1
Ти си нещото, което ме крепи да живея.
Стимулът да се събуждам сутринта
и да се усмихвам през деня.
Стимулът да съм щастлива
и да тръгвам рано сутрин
по пътечката една.
Стимулът да върша някои неща
и да пиша тези думи на реда.
Да лягам в късна вечер
с мисълта за теб.
Но кажи ми ти...
как да се усмихвам
и как да съм щастлива през деня.
Щом ти отхвърли ме с лекичка ръка!!!
И не пожела да се върнеш през нощта.
А на мястото на хубавите чувства
ми остави сълзите през нощта...
И така ти отдавна забрави за мен и Любовта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елизабет Николова Всички права запазени
