elizabeth92 (Елизабет Николова) elizabeth92 (Елизабет Николова)
26
Apr 25, 2009, 9:00 PM

Единственият

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Ти си нещото, което ме крепи да живея.
Стимулът да се събуждам сутринта
и да се усмихвам през деня.
Стимулът да съм щастлива
и да тръгвам рано сутрин
по пътечката една.
Стимулът да върша някои неща
и да пиша тези думи на реда.
Да лягам в късна вечер
с мисълта за теб.
Но кажи ми ти...
как да се усмихвам

и как да съм щастлива през деня.
Щом ти отхвърли ме с лекичка ръка!!!
И не пожела да се върнеш през нощта.
А на мястото на хубавите чувства
ми остави сълзите през нощта...
И така ти отдавна забрави за мен и Любовта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизабет Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0