elizabeth92 (Елизабет Николова) elizabeth92 (Елизабет Николова)
26
Apr 25, 2009, 9:00 PM

Единственият

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Ти си нещото, което ме крепи да живея.
Стимулът да се събуждам сутринта
и да се усмихвам през деня.
Стимулът да съм щастлива
и да тръгвам рано сутрин
по пътечката една.
Стимулът да върша някои неща
и да пиша тези думи на реда.
Да лягам в късна вечер
с мисълта за теб.
Но кажи ми ти...
как да се усмихвам

и как да съм щастлива през деня.
Щом ти отхвърли ме с лекичка ръка!!!
И не пожела да се върнеш през нощта.
А на мястото на хубавите чувства
ми остави сълзите през нощта...
И така ти отдавна забрави за мен и Любовта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизабет Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0