7.03.2010 г., 20:54

Единствено поетично

696 0 6

 

 

Няма я, няма го - нийде

не виждам...

Сам

е останал взорът ми.

Там...

в далечината - бавно

приижда

единствено поетично

гневът ми -

без срам!

 

По пътеки стръмни -

прозаично

се катери моето преди...

 

В коловози криви -

тъй различно

се клатушкат мисли, тегоби...

 

Във стъкла строшени -

иронично

се оглеждат моите мечти...

 

Водопади страшни -

драматично

ме отвеждат в твоите очи...

 

Има я, има го - нейде

аз виждам...

Сам

не е вече взорът ми.

Там...

в далечината - славно

приижда

единствено поетично

любовта ми...

без срам!

 

 

07. 03. 2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...