7.03.2010 г., 20:54 ч.

Единствено поетично 

  Поезия » Друга
549 0 6

 

 

Няма я, няма го - нийде

не виждам...

Сам

е останал взорът ми.

Там...

в далечината - бавно

приижда

единствено поетично

гневът ми -

без срам!

 

По пътеки стръмни -

прозаично

се катери моето преди...

 

В коловози криви -

тъй различно

се клатушкат мисли, тегоби...

 

Във стъкла строшени -

иронично

се оглеждат моите мечти...

 

Водопади страшни -

драматично

ме отвеждат в твоите очи...

 

Има я, има го - нейде

аз виждам...

Сам

не е вече взорът ми.

Там...

в далечината - славно

приижда

единствено поетично

любовта ми...

без срам!

 

 

07. 03. 2010г.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??