Единствено поетично
Няма я, няма го - нийде
не виждам...
Сам
е останал взорът ми.
Там...
в далечината - бавно
приижда
единствено поетично
гневът ми -
без срам!
По пътеки стръмни -
прозаично
се катери моето преди...
В коловози криви -
тъй различно
се клатушкат мисли, тегоби...
Във стъкла строшени -
иронично
се оглеждат моите мечти...
Водопади страшни -
драматично
ме отвеждат в твоите очи...
Има я, има го - нейде
аз виждам...
Сам
не е вече взорът ми.
Там...
в далечината - славно
приижда
единствено поетично
любовта ми...
без срам!
07. 03. 2010г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
