Mar 7, 2010, 8:54 PM

Единствено поетично

  Poetry » Other
692 0 6

 

 

Няма я, няма го - нийде

не виждам...

Сам

е останал взорът ми.

Там...

в далечината - бавно

приижда

единствено поетично

гневът ми -

без срам!

 

По пътеки стръмни -

прозаично

се катери моето преди...

 

В коловози криви -

тъй различно

се клатушкат мисли, тегоби...

 

Във стъкла строшени -

иронично

се оглеждат моите мечти...

 

Водопади страшни -

драматично

ме отвеждат в твоите очи...

 

Има я, има го - нейде

аз виждам...

Сам

не е вече взорът ми.

Там...

в далечината - славно

приижда

единствено поетично

любовта ми...

без срам!

 

 

07. 03. 2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Агапея Полис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...