ЕДИНСТВЕНО - ТЯ...
Моите мисли са кротки недели.
Мътят смирени в мене въпроси.
Вятърни мелници мелят ми времето.
В прахта шляпат надеждите боси.
Взирам се силно, до мен е безкрая
като огромни сибирски полета.
Ала игла от система чертае
в моите вени за да просветна.
Мрак магистрално се вмъква дълбоко,
но го изхвърля с тласък сърцето.
Тясно е в старите дрехи широки,
сърби ме от тръните по лицето.
Косата ми е разбъркана прежда,
ушите дочуват птича соната.
Някой неделята ми сякаш подрежда.
Меси ме вътре, но е забравил маята.
Щом се излюпят онези въпроси,
ще си забият клюна в месата.
Парче по парче ще ме износят
и ще ме превърнат във вятър.
Надеждите боси ще кървят от уплаха.
В прахта има много скрити капани.
Единственна - тя, жена ми ще чака.
Единственна - тя, знае моите рани.
Мътят смирени в мене въпроси.
Вятърни мелници мелят ми времето.
В прахта шляпат надеждите боси.
Взирам се силно, до мен е безкрая
като огромни сибирски полета.
Ала игла от система чертае
в моите вени за да просветна.
Мрак магистрално се вмъква дълбоко,
но го изхвърля с тласък сърцето.
Тясно е в старите дрехи широки,
сърби ме от тръните по лицето.
Косата ми е разбъркана прежда,
ушите дочуват птича соната.
Някой неделята ми сякаш подрежда.
Меси ме вътре, но е забравил маята.
Щом се излюпят онези въпроси,
ще си забият клюна в месата.
Парче по парче ще ме износят
и ще ме превърнат във вятър.
Надеждите боси ще кървят от уплаха.
В прахта има много скрити капани.
Единственна - тя, жена ми ще чака.
Единственна - тя, знае моите рани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
