Все едно не ми е станало студено -
ти ела, тръгни си, между двете остани...
без капка жал разпалвай се за мене,
каквото чувстваш и край друг го остави!
Тази нощ превръщай ме във клада,
утре деня ми с черни рози прободи,
аз съм силен - без любов съм страдал,
а за твоята колко животи съм сменил...
Една си - в огъня се връщам,
вярно, понякога с петна от пепелта,
и да си тръгнеш пак ще те прегръщам
щастието твое за из път ще облека...
С излишък от сърце ще те благословя...!
© Маломир Стръков Всички права запазени