Една Андалуска нощ
„- Чуваш ли нещо?
- Чувам. Жаби.
- Но конски тропот не чуваш.”
"Домът на Бернарда Алба"
Ф. Г. Лорка
Китари струните си сплетоха със лунните лъчи –
замлъкнаха, пияни от преливащ матов аромат,
зад пламък восъчен денят се скри, по-малко да горчи,
нощта огледа се в окото на геран и метна звездния халат.
А кучетата, вързани за своя бяс, насън скимтяха,
сънуваха целувката на камъка и гърчеха се в страх,
горещината като тайна се провря под всяка стряха,
стени варосани поруменяха от предчувствие за грях.
Потънаха във облак гъста прах последните подкови,
една псувня заспа на масата, до мозъка обляна в пот,
и няма лъх ветрец, а само жега, разяждаща като отрова,
просмукала се в празната утроба на неживяния живот.
Тръстиките тела извиха, стенещи от забранена похот,
сподавен вик разцепи лепкавия въздух над блатата.
И няма дъжд, и няма сън и няма късен конски тропот...
Зад четири стени, под черен креп, тя пак ще люби самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
