danda (Даниела)
358 1120
Apr 26, 2012, 2:26 AM

Една Андалуска нощ 

  Poetry » Other
745 0 7

                                                                                   „- Чуваш ли нещо?

                                                                                    - Чувам. Жаби.

                                                                                    - Но конски тропот не чуваш.”

                                                                                    "Домът на Бернарда Алба"

                                                                                     Ф. Г. Лорка

 

Китари струните си сплетоха със лунните лъчи –

замлъкнаха, пияни от преливащ матов аромат,

зад пламък восъчен денят се скри, по-малко да горчи,

нощта огледа се в окото на геран и метна звездния халат.

 

А кучетата, вързани за своя бяс, насън скимтяха,

сънуваха целувката на камъка и гърчеха се в страх,

горещината като тайна се провря под всяка стряха,

стени варосани поруменяха от предчувствие за грях.

 

Потънаха във облак гъста прах последните подкови,

една псувня заспа на масата, до мозъка обляна в пот,

и няма лъх ветрец, а само жега, разяждаща като отрова,

просмукала се в празната утроба на неживяния живот.

 

Тръстиките тела извиха, стенещи от забранена похот,

сподавен вик разцепи лепкавия въздух над блатата.

И няма дъжд, и няма сън и няма късен конски тропот...

Зад четири стени, под черен креп, тя пак ще люби самотата.

 

 

 

 

 

   

   

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??