Една Андалуска нощ
„- Чуваш ли нещо?
- Чувам. Жаби.
- Но конски тропот не чуваш.”
"Домът на Бернарда Алба"
Ф. Г. Лорка
Китари струните си сплетоха със лунните лъчи –
замлъкнаха, пияни от преливащ матов аромат,
зад пламък восъчен денят се скри, по-малко да горчи,
нощта огледа се в окото на геран и метна звездния халат.
А кучетата, вързани за своя бяс, насън скимтяха,
сънуваха целувката на камъка и гърчеха се в страх,
горещината като тайна се провря под всяка стряха,
стени варосани поруменяха от предчувствие за грях.
Потънаха във облак гъста прах последните подкови,
една псувня заспа на масата, до мозъка обляна в пот,
и няма лъх ветрец, а само жега, разяждаща като отрова,
просмукала се в празната утроба на неживяния живот.
Тръстиките тела извиха, стенещи от забранена похот,
сподавен вик разцепи лепкавия въздух над блатата.
И няма дъжд, и няма сън и няма късен конски тропот...
Зад четири стени, под черен креп, тя пак ще люби самотата.
© Даниела All rights reserved.
