Трябваше ми само малко, за кураж... да погледна аз в твоите очи.
Трябваше да ме целунеш, дори по лицето ми да капеха сълзи.
Исках да ме намериш и да ме прегърнеш силно и властно.
Исках да кажеш, че няма да ме пуснеш и че ме обичаш страстно.
И честно казано не исках аз рози и писма...
Исках само един мъж за мен да се пребори и да съживи моята душа.
Не исках нежно да докосваш.. и време да ми даваш да помисля.
Исках страстно да целуваш... да съм твоя още преди да го осмисля.
Не исках да ми даваш избор.. не видя ли колебанието в моите очи?
Беше нужна само една целувка, за слеем завинаги нашите души.
Но като че ли вече всичко свърши.. макар все още любов да има в нашите сърца.
Но просто твърде много се забавихме... и убихме безсърдечно една хубава мечта.
Ти чакаше ме аз да дойда.. да почукам на твоята врата.
А аз чаках теб.. да дойдеш и да преобърнеш моята съдба.
"Какво ли щеше да бъде ако" това се питам аз безспир.
Но вече няма значение, примирих се че няма да намеря мир.
Дали ми бе писано да бъда с теб, не зная.
Но знам, че винаги ще си в сърцето ми... до края!
© Меги Матева Всички права запазени