Една дума...
Да се срути Кулата от вечност...
достатъчна е дума една,
Бог от теб да се извърне,
да помръкне деня...
нощта в храм да се превърне...
Сърцето... мрака да прегърне!!!
Изгрева на прах да се разпадне...
достатъчна е дума една,
в безкрая, вечност да гори...
и една сълза лицето да раздира...
да молиш за прошка деня...
а болката в душата да не спира!!!
Да бягаш от реалността безлика
достатъчна е дума една,
да дириш утеха в мъртви звезди...
за ласка последна,Богове да убиваш...
да копнееш сред безумни Вселени,
там където Самота е твоето име...
... заради което умираш!!!
Достатъчна е дума една...
моето име...
с което Бог дари ме...
и с което уби ме...
... Самота!!!
достатъчна е дума една,
Бог от теб да се извърне,
да помръкне деня...
нощта в храм да се превърне...
Сърцето... мрака да прегърне!!!
Изгрева на прах да се разпадне...
достатъчна е дума една,
в безкрая, вечност да гори...
и една сълза лицето да раздира...
да молиш за прошка деня...
а болката в душата да не спира!!!
Да бягаш от реалността безлика
достатъчна е дума една,
да дириш утеха в мъртви звезди...
за ласка последна,Богове да убиваш...
да копнееш сред безумни Вселени,
там където Самота е твоето име...
... заради което умираш!!!
Достатъчна е дума една...
моето име...
с което Бог дари ме...
и с което уби ме...
... Самота!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
