Една душа
Дойде на тоз свят празна и зелена,
завчас изпълни се със щастие и със мечти,
мечти за красотите на утрешните дни.
Запленена от светли чувства
усмихна се на любовта
и прие я в своя храм красив…
Но любовта,
най-великолепното от всички чувства,
не с рози и песни изпълни света ти неповторим,
а го завладя и потопи в мрак непрогледен,
обви го в болка нечовешка.
…
Душата, кротко смирена,
удавена в утопията си бледна
стоеше в разруха – няма, сломена,
гледаше с кървави сълзи на очи
необуздания огнен размах на тъгата
и чувстваше ледения дъх на самотата.
Любовта достолепна и тъй красива
усмихваше се арогантно.
Още една душа опустошена!
Една душа, млада и зелена,
прие любовта и умря неродена.
Част от стихосбирката "Изгубена душа"
Кристиан Дочев
13.02.2013г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Дочев Всички права запазени
