yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
2.08.2017 г., 9:41 ч.

Една душа 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
389 0 8

Една душа с хиляди въпроси

до безкрайност ще се скита.

Тихите ѝ стъпки ще се носят.

Ти позна ли я? Подай ръка!.....

Аз поднесох ти живот,

ти научи ме как да го живея.

Питам болката награда ли е?

Какво е обич? Какво е целувка?

Откъде започват и завършват те?

Сълзите ми са във всички дъждове.

Благодаря ти, любов моя!

Ти влезе в моето сърце на на пръсти, тихо,

а с пролетния вятър ти нахлу,

със замах ме събуди за живота,

показа ми как се прави гнездо.

Ежедневната усмивка е красива,

пленяващ е твоя смях,

Остави ме да те обичам силно.

Моята любов се разлиства,

нека да стане тя дърво,

под сянката му да поседнем,

гледайки се в очите да говорим

за любовта,

за сърцата и страстта.

Затворила очи, ще чувам смехът ти

и гласът ти, който ме влудява.

Да очаквам изгрева щастлива,

до топлото огнище да заспивам,

в скута ти под твоята нежност.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??