Една душа
Една душа с хиляди въпроси
до безкрайност ще се скита.
Тихите ѝ стъпки ще се носят.
Ти позна ли я? Подай ръка!.....
Аз поднесох ти живот,
ти научи ме как да го живея.
Питам болката награда ли е?
Какво е обич? Какво е целувка?
Откъде започват и завършват те?
Сълзите ми са във всички дъждове.
Благодаря ти, любов моя!
Ти влезе в моето сърце на на пръсти, тихо,
а с пролетния вятър ти нахлу,
със замах ме събуди за живота,
показа ми как се прави гнездо.
Ежедневната усмивка е красива,
пленяващ е твоя смях,
Остави ме да те обичам силно.
Моята любов се разлиства,
нека да стане тя дърво,
под сянката му да поседнем,
гледайки се в очите да говорим
за любовта,
за сърцата и страстта.
Затворила очи, ще чувам смехът ти
и гласът ти, който ме влудява.
Да очаквам изгрева щастлива,
до топлото огнище да заспивам,
в скута ти под твоята нежност.
© Йонка Янкова All rights reserved.
