Една година...
Мина една година откакто теб те няма,
а болката в мен е все по-голяма.
Още са пред мен твоите сини очи,
от морето по-сини дори.
Времето минава, а теб те няма
и тази мъка още продължава.
Аз знам, че не мога да те
върна, а как искам твоите очи за миг да зърна.
И в мрака, когато заспя, аз вярвам, че с теб ще вървя.
Съдбата е жестока, а смъртта необратима.
За мен ти ще бъдеш вечно ЖИВА...
В моето сърце винаги ще бъдеш ти
и споменът за теб не ще се заличи.
Болката е голяма, а времето минава,
но твоята любов още ни сплотява.
На 14 Септември всичко се обърна,
а моят живот така се преобърна.
Животът ми загуби смисъл и всякакво значение, а от този ден всичко остана без значение.
И някой ден, когато аз умра, ще те намеря и до тебе ще вървя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Крумова Всички права запазени
