Една година...
Мина една година откакто теб те няма,
а болката в мен е все по-голяма.
Още са пред мен твоите сини очи,
от морето по-сини дори.
Времето минава, а теб те няма
и тази мъка още продължава.
Аз знам, че не мога да те
върна, а как искам твоите очи за миг да зърна.
И в мрака, когато заспя, аз вярвам, че с теб ще вървя.
Съдбата е жестока, а смъртта необратима.
За мен ти ще бъдеш вечно ЖИВА...
В моето сърце винаги ще бъдеш ти
и споменът за теб не ще се заличи.
Болката е голяма, а времето минава,
но твоята любов още ни сплотява.
На 14 Септември всичко се обърна,
а моят живот така се преобърна.
Животът ми загуби смисъл и всякакво значение, а от този ден всичко остана без значение.
И някой ден, когато аз умра, ще те намеря и до тебе ще вървя.
© Петя Крумова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми харесва. Докосна ме, защото и аз загубих един много скъп за мен човек и знам, че няма никога да се върне..Смъртта е страшно нещо, отнема ни в миг скъпи същества..толкова исках и аз да напиша нещо за приятелката ми, която умря, но не намирам думи...
-
Невероятно е :* Само успехи за в бъдеще
-
Хубавото е, че си се сблъскала с този проблем.Едни врати са затворени, но толкова други за които неподозираш са отворени за теб. Всеки край е едно ново начало.Не знаеш какво ще ти отреди живота,всяко зло за добро... Следващото ти стихотворение, нека бъде пълно с оптимизъм и изгряваща нова, безусловна,неизменна, чиста и споделена любов.Пожелавам ти го от сърце. Д.П
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
