23.01.2022 г., 9:17

Една история

487 2 4

   

         Една история

 

Една история, далечен спомен,

една тъга при мене долетя,                 

една така далечна лунна песен,

която във сърцето ми се спря.

 

Една история безкрайна, вечна,

във нереална синя светлина,

една история, която идва

отново със света на любовта.

 

Тя вятърът е, който ме докосва,

и залезът е, който в мен гори,

и ангел, който от небето слиза,

донесъл най-красивите звезди.

 

И търся пак изгубеното време,

за да ми върне моите мечти,

а болката сърцето ми ще вземе

във стиховете да я изрази.

                        Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...