Една жена лениво се съблича
под бледите лъчи на есента,
каскада цветна падащи листа
по тялото ù галещо се стича.
Притихнали в нозете ù треви
целуват плахо белия сатен
на кожата ù. Влюбен като мен
танцуващ лъч подире ù върви.
Копнее да погали с топли пръсти
извивките на голото ù тяло.
Едно щурче от обич онемяло
се скри щастливо в къдрите ù гъсти.
От запад даже Слънцето наднича
преди да се търкулне в пропастта,
да види как сред шушнещи листа
една жена лениво се съблича.
© Ангел Веселинов Всички права запазени