Една жена на трийсет и...
Отворена позиция накрая.
Все пак жена съм и нали
не е културно да се пита, зная:)
Какво най-много ми личи
и ме засрамва, че в години
навлизам надълбоко и
трябва кръст да пазя да не ми изстине:)
И да не се тормозя много, че
криза средна ще ме люшне.
Ще го товаря моето момче.
Надежди ще захранвам да ме гушне:)
А колко трябва да спестявам, а?
За тунинга на тридесет и пет?
Бивша вече ли мечта
е да съм муза на поет:)
Ще ми се да мога да пестя.
В касичка да мога да ги сложа.
Всичките си трийсет и една.
(За втори дубъл - да не се изложа:)
© Ниела Вон Всички права запазени