Една лоза
Една лоза сънуваше в карминено.
Обичаха я чаши и бокали.
Разливаше деня си – младо вино,
по-алено от морските корали.
Една лоза танцуваше по съмнало
сред глухите напеви на моряци.
Надигаше наздравици по кръчмите
и блясваше в очите им, с маяци.
Една лоза мечтаеше моретата
и чакаше сурови мъжки длани,
които в тежки бъчви ще я леят
и жадно ще отпиват лудостта й.
Една лоза, напукала зърната си
жадуваше любов. Като южнячка,
която с поглед пали тишината си
И грее този огън буйно в здрача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
