25.11.2007 г., 19:24 ч.

Една любов 

  Поезия » Любовна
877 0 7

Сърцето си отворих,
душата си разкрих.
Подадох ти ръка,
когато имаше най-голяма нужда
от малко топлина.
Приютих те,
с любов гореща те дарих.
Всичко давах, без да се скъпя.
А накрая какво получих?
Потъпка всичко, що градих.
Разби надежди и мечти...
Захвърли ме настрана,
като кукла без душа.
Без капчица срам, остави ме там,
далече от сърцето твое,
живота си да градя сама.
С лека ръка посегна на любовта.
Сърцето, що за теб туптеше и гореше,
остави празно, тихичко да кърви,
да тъгува по отминалите дни.
Но нека бъде тъй, както пожела.
Сама ще плащам греховете мои и твои.
Ще събирам бавно парченцата лед,
останали след теб.
Ще ги запазя дълбоко,
в най-потайното кътче
на моето изстинало сърце.
До деня, в който ще дойде ТОЙ,
ще разтопи леда и
ще ме дари с любовта, която ти разпиля.

21.11.2007

© Луна Пълнолунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта е една и завинаги.Останалото са просто силни,но временни емоционални илюзии. любовта е като живота и смъртта...веднъж е за всеки човек.
  • Прекрасно е!!!
  • Благодаря на всички за хубавите коментари Това го публикувах ей тъй да видя дали някой ще го прочете изобщо. Не очаквах да се хареса Благодаря и на мойта Луничка и аз не мога да опиша с думи какво означава за мене тя, просто няма толкова думи в бг език хехе Пожелавам на всички да открият по един такъв човек до себе си, както е Лунчето за мен
  • браво миличка страхотно е и наистина е хубаво че и тук има надежда,защото тя винаги си остава все пак
  • Велико!
    Много силно!
    Поздрав!
  • Мила, болката от любов е наи-жестоката, но тя те прави по-силна и мъдра!Прости и продължи смело напред! Поздрав
  • Миличка, прекрасно е...повече от прекрасно...

    Тъжен стих, но края вдъхва надежда:
    "До деня, в който ще дойде ТОЙ,
    ще разтопи леда и
    ще ме дари с любовта, която ти разпиля."

    Поздрав!6+
Предложения
: ??:??