Една любов
Сърцето си отворих,
душата си разкрих.
Подадох ти ръка,
когато имаше най-голяма нужда
от малко топлина.
Приютих те,
с любов гореща те дарих.
Всичко давах, без да се скъпя.
А накрая какво получих?
Потъпка всичко, що градих.
Разби надежди и мечти...
Захвърли ме настрана,
като кукла без душа.
Без капчица срам, остави ме там,
далече от сърцето твое,
живота си да градя сама.
С лека ръка посегна на любовта.
Сърцето, що за теб туптеше и гореше,
остави празно, тихичко да кърви,
да тъгува по отминалите дни.
Но нека бъде тъй, както пожела.
Сама ще плащам греховете мои и твои.
Ще събирам бавно парченцата лед,
останали след теб.
Ще ги запазя дълбоко,
в най-потайното кътче
на моето изстинало сърце.
До деня, в който ще дойде ТОЙ,
ще разтопи леда и
ще ме дари с любовта, която ти разпиля.
21.11.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Луна Пълнолунова Всички права запазени
любовта е като живота и смъртта...веднъж е за всеки човек.
