Една любов
Една сълза на бледото лице,
събрала животи и любови на едно сърце.
Една тлееща душа,
кристално-чиста, във единствена сълза.
И две души, бродещи във вечността,
търсещи покоя в любовта,
поспрели във омая на цвета,
изпепелени в огъня на жарта
и през пръстите, в студа стаени,
прокрадват се с цвета,
от вика си възродени.
Една любов...
измъчена и толкова голяма,
броди с тези две души през вечността.
Скършила покоя в своята тъга.
И две души...
в една застинала сълза.
© Ванина Константинова Всички права запазени