Една любов
ЕДНА ЛЮБОВ
Дворовете дочаках, цъфнали...
Замириса люлякът на младост,
небето върна се безоблачно
и изгревът видях на залез.
Събраха се звездите пръснати,
в две вселени - синевата.
Вятърът затихна в нощите...
И прегърна ме гората.
В Бог повярвах и за болките
простих му, преродена:
Една любов възкръсна ме,
но завинаги изгуби ме след нея!
(Р.Иванова)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
