Беше летен ден

и сякаш нашепваше

ми слънцето за нещо.

Нещо като мъничко любов!

И сърцето ми туптеше

в ритъм неразбиращ

за тази прокрадваща се

между хиляди души любов!

И сега те гледам,

след първата целувка,

след първата незабравима нощ!

И не разбирам как

все повече ме

караш да се влюбвам!

Но това е обич,

тъй противоречива,

не е като богослов!

Ден след ден стомахът

ми се свива дали за теб

не е просто игрослов!

Ти си буря неуморна,

каквато съм и аз!

Има истина вековна, че

два вятъра трудно се преплитат,

а преплетат ли се, беди долитат!

Прсто ме обичай

каквато съм!

А аз обичам те

какъвто си!

Толкова еднакви

и толкова различни!

Понякога цинични.

Не знаеш какво

да очакваш от мен,

не знам какво ще ти

хрумне на теб!

Понякога от липсата

ти чак боли,

друг път със страст

ме разкъсваш, щом

до мене си ТИ!

Не се страхувам,

че ще те загубя,

защото се губи само

това, което уловиш.

А аз не те улавям,

както и мене ти!