11.02.2012 г., 13:00

Една любов

772 0 2

                             ЕДНА ЛЮБОВ КАТО МАГИЯ

 

Една любов като магия

ще сложа в твоята длан.

А после ще погледна, ще открия

погледа ти откровен и ням.

 

При теб смутено ще дотичам

с полъха на копринения дъх.

Ръце протегнати в теб ще скрия,

а в сърцето си - една любов.

 

Ще повдигна безцветната завеса

на любовта красивата игра.

Ще ме вземеш като китка росна,

ще изпиеш от мене любовта!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Авторката не само не рабира от поезия, тя не разбира и от сарказъм.
    Затова ще го кажа в прав текст - не разбирам, защото е е толкова безумно-тъпо, че няма какво да му се разбере.
    Съгласна съм, че всеки сам си избира какво да пише и чете. Но каквото си е написал, да е готов другите да го прочетат и изкоментират.
  • Предполагам, погледът му ням е резултат от пълно, откровено недоумение и тотално ошашавяване от нелогичните и смутени действия на лирическата героиня.
    Значи, хакнала му е тя на субекта на въжделенията си една любов на дланта, след което се е отдалечила и се е затичала към него (така де, нали е била до дланта му - малко пространство трябва все пак да има за затичването; освен да е била до дланта му, пък да се е затичала някъде другаде - ох, обърках се, но няма значение - важното е, че тя тича нанякъде), НЕ БЕ – ЧАКАЙ МАЛКО – ТЯ ТЕПЪРВА ЩЕ ГО ПОГЛЕЖДА И ОТКРИВА!; и с нечий полъх на копринен дъх (не се разбира чий точно, важното е, че е копринен), скрива протегнатите си ръце в него (аз се опитах да създам образ какво точно се крие зад тези думи и как точно го е направила това скриване на ръцете, но се се получи. НО разбрах, че никъде не е тичала, ами си е останала при човека). Защо обаче ще трябва да крие в сърцето си една любов (но явно тя си пада по криенето - и ръцете си скри в него), не знам. Абе тя не беше ли я сложила тази любов на дланта му? От толкова дотичване ще да е забравила...
    И ако си мислех, че до този момент освен безсмислици друго не съм прочела, разбрах колко съм подценила способността на авторката - в смисъл, прочетох ТОВА:
    Ще повдигна безцветната завеса на любовта красивата игра. (това няма никакъв смисъл, няма какво да се опитвам да си го представям или разбирам, хеле пък и тази безцветна завеса...)

    Ще ме вземеш като китка росна,ще изпиеш от мене любовта!(И в този момент обектът на пламенните въжделения на лирическата героиня я поглежда НЯМО и си плюе на петите)

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...