mariqslavova1947 (Мария)
223 246
11.02.2012 г., 13:00 ч.

Една любов 

  Поезия » Любовна
650 0 2

                             ЕДНА ЛЮБОВ КАТО МАГИЯ

 

Една любов като магия

ще сложа в твоята длан.

А после ще погледна, ще открия

погледа ти откровен и ням.

 

При теб смутено ще дотичам

с полъха на копринения дъх.

Ръце протегнати в теб ще скрия,

а в сърцето си - една любов.

 

Ще повдигна безцветната завеса

на любовта красивата игра.

Ще ме вземеш като китка росна,

ще изпиеш от мене любовта!

 

 

 

 

 

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Авторката не само не рабира от поезия, тя не разбира и от сарказъм.
    Затова ще го кажа в прав текст - не разбирам, защото е е толкова безумно-тъпо, че няма какво да му се разбере.
    Съгласна съм, че всеки сам си избира какво да пише и чете. Но каквото си е написал, да е готов другите да го прочетат и изкоментират.
  • Предполагам, погледът му ням е резултат от пълно, откровено недоумение и тотално ошашавяване от нелогичните и смутени действия на лирическата героиня.
    Значи, хакнала му е тя на субекта на въжделенията си една любов на дланта, след което се е отдалечила и се е затичала към него (така де, нали е била до дланта му - малко пространство трябва все пак да има за затичването; освен да е била до дланта му, пък да се е затичала някъде другаде - ох, обърках се, но няма значение - важното е, че тя тича нанякъде), НЕ БЕ – ЧАКАЙ МАЛКО – ТЯ ТЕПЪРВА ЩЕ ГО ПОГЛЕЖДА И ОТКРИВА!; и с нечий полъх на копринен дъх (не се разбира чий точно, важното е, че е копринен), скрива протегнатите си ръце в него (аз се опитах да създам образ какво точно се крие зад тези думи и как точно го е направила това скриване на ръцете, но се се получи. НО разбрах, че никъде не е тичала, ами си е останала при човека). Защо обаче ще трябва да крие в сърцето си една любов (но явно тя си пада по криенето - и ръцете си скри в него), не знам. Абе тя не беше ли я сложила тази любов на дланта му? От толкова дотичване ще да е забравила...
    И ако си мислех, че до този момент освен безсмислици друго не съм прочела, разбрах колко съм подценила способността на авторката - в смисъл, прочетох ТОВА:
    Ще повдигна безцветната завеса на любовта красивата игра. (това няма никакъв смисъл, няма какво да се опитвам да си го представям или разбирам, хеле пък и тази безцветна завеса...)

    Ще ме вземеш като китка росна,ще изпиеш от мене любовта!(И в този момент обектът на пламенните въжделения на лирическата героиня я поглежда НЯМО и си плюе на петите)

Предложения
: ??:??