14.04.2014 г., 1:06

Една любов

695 0 0

 

Една любов бе тъй прекрасна.

Но таз любов невинаги бе ясна.

Една любов завинаги угасна.

 

Когато тръгна си от мене ти,

сърцето ми завинаги разби.

 С ръцете си го смачка ти

 и в коша го захвърли - уви!

  Защо остави ме сега – не знам?

И пак потънала в самота,

се питам как играе си със мен

таз съдба?

 

Но пак обичам те му казах аз,

                                  а  той обърна се и рече, не и аз!

Каква любов бе тя прекрасна!

Но тя завинаги угасна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...