Една любов бе тъй прекрасна.
Но таз любов невинаги бе ясна.
Една любов завинаги угасна.
Когато тръгна си от мене ти,
сърцето ми завинаги разби.
С ръцете си го смачка ти
и в коша го захвърли - уви!
Защо остави ме сега – не знам?
И пак потънала в самота,
се питам как играе си със мен
таз съдба?
Но пак обичам те му казах аз,
а той обърна се и рече, не и аз!
Каква любов бе тя прекрасна!
Но тя завинаги угасна!
© Виолета Денчева Все права защищены