Една любов, облечена в черна премяна,
нанейде отплава далече от мен
Една любов, която виждах в бяло,
за да възкръсна уби ме и отдалечи ме от мен. 

И друга, която отблизо не виждах,
под сива премяна, донесе ми цяла дъга,
дъждовна обикна ме, сънлива, несресана, боса,

но при мене дошла сред нощта. 

Отдавна забравих пясъка златен, 
забравих и морския бряг. 
Изкачих се тихо по дъгата на верандата
и в красивите ѝ багри се облях.