Eдна любов и свята, и безпътна
И плисна дъжд необуздан, жесток и
земята закопняла затрептя.
Една любов от хиляди посоки
погали зажаднелите цветя.
Брезичките разлистени почти са,
по клоните им – капчици безброй.
Градът дори от порива се слиса,
но бяха ослепели тя и той.
Под нежните му пръсти тя потръпна,
светкавица и гръм... И изведнъж,
една любов и свята, и безпътна,
остави знак – дъга след влюбен дъжд...
https://youtu.be/sT_XA0_LVP8?si=aJ2_w2JPxx69jp5c
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
