7.02.2013 г., 17:40

Една малко сбъркана история

1.5K 0 8

Една малко сбъркана история

 

Събрали се животните в гората - 

от старо време имали поверие,

щом Царят Лъв си провали мандата,

да му гласуват вот на недоверие.

Естествено, до днес не бе се случвало

Лъвът да сгафи толкова, че чак

от Бялата скала да го отлъчат

и да му връчат Заповед с печат.

Но ето, че назряло беше време

и Царят Лъв, дотолкоз съгрешил,

без много-много да му дреме,

сам царската си власт той застрашил.

 

Обаче, тук възникнала дилемата,

кой Древната гора да управлява?

И, аджеба, каква да е системата?

Отново цар ли справедливост да раздава?

Накрая стигнали до крайното решение,

че е дошъл удобният момент,

да вземат съдбините си в ръцете

и да направят Горски парламент.

За тази цел животните и птичките

насрочили за първи път

парламентарни избори за всичките, 

които искат мирен горски кът.

 

Е, то така, ама чак после се присетили,

че заедно със този парламент,

най-важното животно на планетата

ще трябва да им стане Президент.

Умували, до късно дебатирали,

кой трябва да заеме този пост?

Накрая вече пряко силите 

решили и последния въпрос.

 

Досетихте ли се за взетото решение?

Дори и мене страшно изумиха...

Незнайно как и по чие внушение 

Лъвът отново беше на тепиха.

И щеше да се бори за мандата,

е, не за Цар, а само Президент,

и щеше да се върне на Скалата,

едва ли не отявлен дисидент.

 

И на кого ще трябва да се жалваме,

щом картите пак ние сме раздали?

Каквато си ни е държавата,

такива политици сме избрали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Керанка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Каквато си ни е държавата,
    такива политици сме избрали..." Звучи отчайващо, но друг път няма. Народ се лесно не учи.
  • Хах, даааа, добре че е хуморът, та да си кажем истините в очите
    Много добро!
  • и те така...
  • Малко сбъркана, много реална
  • Благодаря, че се отбихте Илко,Жани и Никола. Жани, вече и така трудно се преглъща, но пък ни остава сладката мисъл, че от нас зависи, какво ще бъде... Господин Яндов страхотно сте ме допълнили! Благодаря!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....