Една мечта
Дали ще харча евро или лев,
Честно казано, все ми е тая.
Втори век подкарах с кеф
и хванал съм началото на края.
С бърдуче дядова ракия,
на кърпата бродирана от баба,
и лучецът на селската синия,
ах как ухае в подницата хляба.
Живея си спокойно, ден за ден,
Към слава не изпитвам жажда.
Нали съм си съвсем обикновен,
дори солта ми се услажда.
А залезът прострял се на плета
разпилява сенки издължени,
и аз летя, летя, летя,
сред спомени несподелени.
Зората на бъдния ден,
ще изплува пак зад стобора
мечтая си да има и в мен
поне мъничко ген
от они́я...„хвърчащите хора“!
Авт. Весо 13.12.2025г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
