16.07.2008 г., 12:03 ч.

Една молба 

  Поезия » Любовна
748 0 2
 

Погубих живота си с друг, а теб пренебрегнах.

Ревнувах те от всяка, която те погледне.

Обичах те, но обичах и друг и

Сънищата ми бяха все с него.

Той ме изпозва - аз затворих очи

И му простих, но той продължи.

Мина година, а аз не мога да го забравя...

И знам, че много те нараних!!!

За всичко те излъгах,

А ти просто ми повярва и нищо повече не каза.

Все се опитвам да го забравя...

Само че това е по-силно от мен!!!

И привързаността ми към него е твърде голяма!

Чакам, само чакам и си мисля, че с времето всичко се забравя, но

Каквото и да правя винаги се появява споменът за него.

Обичам те, истински те обичам, но не мога да го забравя!!!

Прости ми, че лъгах те и те обиждах.

Раних те, зная, предадох те, но

Обичам те! Повярвай ми!!!

Сгреших и съжалявам много...

Ти ме смяташ за несериозна, защото обещавах

И не изпълних нищо от това, което казвах.

Мразя се, че бях такава и че с теб злоупотребих...

Имай ми доверие, моля те... знам, че е трудно да си с мен!

 

 

 

© Силвия Герджикова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??