Светът за мене е суров,
страдам от поредната несподелена любов.
Приятели искам да останем,
но ще мога ли да издържа,
от приятелски шеги
дали ще я нараня.
Но ако тя се влюби в мен,
ще помня до края на живота си
този светъл ден.
Ще я прегръщам, ще я целувам,
ще я обичам,
само след нея ще тичам.
Само ако имах смелост да ѝ го кажа,
но уви.
Предпочитам да сме приятели,
отколкото да ми откаже и да боли.
© Стефан Димитров Всички права запазени