22.06.2012 г., 12:16

Една несподелена любов

1K 0 0

Светът за мене е суров,

страдам от поредната несподелена любов.

Приятели искам да останем,

но ще мога ли да издържа,

от приятелски шеги

дали ще я нараня.

Но ако тя се влюби в мен,

ще помня до края на живота си

този светъл ден.

Ще я прегръщам, ще я целувам,

ще я обичам,

само след нея ще тичам.

Само ако имах смелост да ѝ го кажа,

но уви.

Предпочитам да сме приятели,

отколкото да ми откаже и да боли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...