Една несвършваща история...
Една несвършваща история...
Мечтаеше тя за снега и снега
се появи под прозореца и
видя преди да умре морето,
което никога не е било оковано,
когато прекрачили пустинята
чули, че са задава силен порой
един безкраен водопад от лъчи
в който се обичали като никога
измежду фалшивите и истинските
огледала, откривайки истината
за себе си - бялото и черното
в палитрата от дъга на живота -
открили се един в другиго
снегът и слънцето, влюбвайки се,
разбрали се вечно да се борят
да бъдат мир и мирно да се любят...
***
А отвън, нагоре едно лудо небе
ги закриляше каквото и да се случи...
А на свое място то също мечтаеше
да пътува из живота и да опознава
непознатото, възможното в невъзможното.
Да прогледне отвъд нещата, отвътре
и да усети, че намира се на топло място -
в обятието на земята, обичащите се тайно...
А всъщност пътуването из времената,
пространствата да е само един претекст,
за да се обичат на същата, но различна сцена -
тази която ги закриля, а не заклеймява.
За да могат да се насладят на всеки миг,
дори и да е последния, но миг на щастие.
Все едно е последния, а всъщност е първия
от много други - минали и недошли още...
каквото и да е, където и да е но да го изживеят...
да не е сън, освен ако не заспят завинаги.
И да напишат своята неповторима история
във всяка една целувка, във всяка една ласка,
в прегръдката, в която сбъдват мечтите си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
